Денят започна както обикновено - скучен и сив...
Излязох на прозореца и погледнах навън, а градът още спеше, сгушил се в опадалата шума. Улиците надлъж и нашир бяха застлани от златист килим с преливащи се червени и оранжеви окраски... Птици нямаше... ето на, че и последното закъсняло ято лястовици напускаше града и се отправяше към юг. Сега бяха останали само невинните врабчета и черните гарги. Такива чувствени птици... Цветът им е най-хубавият, а песните тъй откровени и проникващи в душата. Много хора мразят гаргите, но аз не съм сред тези хора. Аз ги обичам, те са ми като сестри... Точно така, сестри...
Загледах се подир волния полет на една клета гарга и изведнъж я изгубих от поглед. Седях още време, загледана в лилавото небе и накрая се отказх да чакам тази шеметна птица. Обърнах се назад и започнах своя ден съвсем спокойно и нищоподозиращо!
Стана обед и трябваше да излизам. Появи се внезапен вятър, но той не бе в състояние да ме откаже да изляза и да провали плановете ми. Вървях ...