Али, или Александра Стамболийска е най-новата ми приятелка. В момента е във възрастта на опадащите млечни зъбки. Едно симпатично дете, с доста буден ум, което е прихванало от слънчевия характер на майка си. А майката е новата ми колежка...
Спечелих нейното приятелство, като й показах как се играят игри на компютъра.
Малко след това, ми се наложи да взема отпуска и да си отида на село. В един момент леля ми реши, че трябва да й напръскам картофите с бордолезов разтвор. Направихме разтвора, сложих пръскачката (15 литра) на гърба си и в този момент джиесемът ми започна да звъни. Гледам - на дисплея е изписано името на новата ми колежка...
"Сега пък какво стана?" - помислих си аз и започнах да превъртам възможните варианти. Защо, видите ли, ще ми звъни точно в този момент? Натискам бутончето, а отсреща - нищо... После започна бясно звънене ту от едната страна, ту от другата, тъй като явно нямаше добро покритие и връзката се разпадаше. В един момент чух гласа на колежката си, но сега пък тя не ме чуваше. В края на краищата, телефонът иззвъня отново и чух гласа на онова малко слънчице - Али:
- Ало! Чичо Пенко, къде си? Хайде идвай! Искам да дойдеш тук при мене... Тук са се събрали сто жени и всичките питат за тебе...
Само като си се представих отстрани как изглеждам с тази пръскачка на гърба и как съм се въртял като калайджия, за да набирам по джиесема, ми стана много смешно...
Но голямата смешка станала, докато ме е нямало...
Завалял дъжд и Али си намокрила панталонките до коленете. Моят колега и казал:
- ... Ама ти си си намокрила гащите...
- Не, не съм ги намокрила! - казала Али.
- Е, как? Ето... Намокрила си ги.
- Ама това не са гащи... - продължило да упорства слънчицето.
И в този момент се оформил някакъв луд спор това гащи ли са, или не. В края на краищата, колегата ми казал:
- Добре, де! Я ми покажи кое е гащи и кое - не!
Али сложила най-хитрата си и невинна физиономия на лицето и заповядала:
- Мамо, я си свали панталоните, да види тоя чичко какво означава гащи!
© Пенко Пенков Todos los derechos reservados