11 dic 2019, 16:46  

Гастрит на нервна почва 

  Prosa » De humor
3522 28 84
4 мин за четене

 


 

    Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в стомаха ѝ вреше, сякаш десет дявола играеха на „тука има – тука няма“. Постоянно ѝ се повръщаше. Беше ходила при селската знахарка, да ѝ гледа на жаба дали е бременна, защото някой ѝ беше казал, че тестовете за бременност от аптеката понякога показват грешно. Тя ѝ взе десет лева и каза, че нищо ѝ няма. После дойде в града при доктора. Той я прати да ѝ вземат кръв и сега чакаше за резултата. Чакаше и надаваше ухо какво си говорят двете жени на пейката до нея.

  – Знаеш ли, че Григор се разделил с Шерцингер? – каза едната

  – Шерцингер, на Григор Димитров – тенесиста гаджето ли? – попита другата

  – Да. Разделили са се. Тя е голям терминатор. Налапа това младо момче. Добре е направил, че се разделиха.

  – Те голяма любов имаха. А аз като го гледах такъв младичък, хубав, зализан, мислех го за... гей.

  – То сега не е модерно да се казва „гей“. Казва се „джендър“.

     В този момент вратата се отвори и сестрата покани Айше да влезе в кабинета.

Докторът намести очилата си, погледна резултатите от изследването, усмихна са и каза:

  – Каза ми, че си ходила на гледачка. Сега аз съм ти гледачката. Слушай ме внимателно и запомняй. Всичко ще ти позная. И така... Не си бременна. Стомахът те боли, имаш киселини и ти се повръща, защото имаш Хеликобактер пилори.

Айше се опули изплашено.

     – Какво каза, докторе? Много ли съм болна?

     – Болна си, но ще те излекувам. На времето наричаха тази болест „ Гастрит на нервна почва“. Но двама австралийски лекари са открили бактерията, която е причината да имаш проблеми със стомаха. Ще пиеш този антибиотик по два пъти на ден и след една седмица ще си здрава. Това е. Виж колко е лесно. Медицина, нови технологии, космически науки, от сателит ще ти прочетат рецептата, дето я държиш в ръката, а вие, циганите – неграмотни. Учете се, бе! На колко години се омъжи?

  – На петнайсе.

  – Защо толкова млада?

  – Много се обичахме, бе Докторе.

  – Можеш ли да четеш?

  – Трудно.

  – Учете го тоя български, бе! Четете книги! Там ви е бъдещето. Учи се и ще станеш като мен – интелигентна, доктор. Хайде, момиче! Тръгвай и оздравявай бързо!

Сестрата я изпрати до вратата и покани следващите.

    Айше се качи на автобуса за село. Той спря на спирката близо до къщата, в която живееха с мъжа ѝ Рашко. Видя го на улицата, разговарящ с кмета на селото. Кметът правеше тактически обиколки, за да следи настроението на избирателите .

  – Как си, сърце мое? Какво ти каза доктора?- попита с усмивка Рашко.

  – Ще ти кажа какво ми каза! - сопнато му отвърна Айше. Всичко ми позна. Каза : „ Защо ходиш на гледачка? Аз всичко ще ти позная."

  – И какво ти позна?

  – Всичко. Позна, дето оная вечер ми каза: „Ела да ти покажа батерията, дето купих. Да видиш как свети“. И после мa замъкна, там... на чакъла под крушата. Помниш ли? Цяла седмица гърбът ме боля. Докторът позна. Каза ми: „ Айше, имаш гъз трит на не равна почва“. Оттам имаш проблеми с корема. И ми даде лекарство да ме лекува. Каза и за батерията, дето светеше. Двама доктори от Австрия са я видели.

  – Какво са видели?

  – Не знам какво са видели. Сигурно са видели как светиш. И к'во ма правиш са видели, сигурно.

  – Как, ма? Беше тъмно.

  – Тъмно, тъмно, ама от сателитката на небето всичко се вижда. Нови технологии, космически науки. Рецептите вече от космоса ги четат. И друго ще ти кажа. Нали знаеш Григор Димитров, дето играе тенис?

  – Знам го.

  – Разделил се е с Шварценегер.

  – Кой, Арнолд Шварценегер? Терминатора ли ? – попита учудено Кмета.

  – Терминатора я. Голяма любов са имали, ама на. Разделили са се.

  – А бе, той да не е гей ? – намеси се Рашко.

  – Не се казва вече „гей“, а „джендър“. А, бе Рашко! Учи го тоя български, бе! Там ти е бъдещето. Да станеш интелигентен, като мен. Нали така, господин Кмете?

     Кметът потвърди мълчаливо.

     Рашко се почеса по тила.

    – Кмете, гледай моята жена каква интелигенция е. За половин ден беше в града и колко много работи е научила.

     Кметът поклати глава мълчаливо в знак на съгласие и погледна с уважение Айше. Вътрешно умираше от смях. Искаше му се да се изхили, да изцвили от смях, като коня на Рашко.  Но мълчеше. И как да не мълчи?! Рашко имаше голяма фамилия, а следващата седмица предстояха кметските избори.

 

© Марко Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Мълчанието »

1 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Забавно е, и щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Тези хора са избиратели - част от суверена и ние сме потърпевши от избора им, и не само! На хората лишени от интелектуалност! Адмирации за творбата!
  • хахаха! Той да си мълчи, ама аз се разсмях! Благодаря за което!!!
  • Благодаря ви, приятели !
    Радвам се, че ви усмихнах... с две години закъснение !
  • Ох, и мен ме заболя корема .... на смешна почва. Добре че съм мъж, да не зема да фана и аз по врачки. Брилянтен хумор, браво Марко!
  • Разсмя ме до сълзи този разказ. За съжаление, има много истина в него и то не само за хората на Айшето.
  • Ах, малееее С цигане скука няма! Голям образ е Айшето, спор няма
    Радвам се, че прочетох, голям смях падна
    Евала ти Марко!
  • Разсмя ме! Трябва да се учи, няма начин. Пък и да се гласува...
  • Не съм го чел, но толкова много ме разсмя.сега! Браво!
  • Не бях го чела. Широка усмивка и от мен, Марко!
  • Благодаря, Кирил !
  • Разказът е хубав, не е фрагментиран и има завършена цялост. Радвам се, че има такива майстори на словото.
  • !
  • Мерси, Марко, за добрите думи Не знам дали ще напиша нещо по новата тема зададена от теб, моята "муза" е голяма капризница Но ще чета и следя с удоволствие!
  • Благодаря, Валентина !
    Разказа звучи истински... за съжаление .
  • Страхотен разказ, усмихна ме широко! Хем забавно, хем толкова истина в него. Изпуснала съм предизвикателството, иначе със сигурност щях да дам глас за този разказ!
  • Радвам се, че те усмихнах , Бистра !
  • Ей, честито! Много се смях на това
  • Благодаря, Нина !
    Благодаря, Пухче ! Винаги ще правя опит да те усмихна.
    Харесах твоето стихче " Импресия" ! Прекрасно е !
  • Честито първо място, Марко! Още много усмивки да даряваш!
  • Наздраве, Блу ! Колажа с мишките много ми хареса !
  • Честито, Марко! Наздраве за създаденото добро настроение и за сателитите, че без тях нямаше да можем да прочетем разказа. Кой знае на каква дребна хартийка си го писал
  • Благодаря Ви Приятели !
    Не мога да кажа, че разказът ми е по - добър от този на Мариана или Нина, но определено е по-смешен, за което предполагам сте гласували за него.
    Явно в тези зимно дни ви е липсвало усмивката.
    За това ( ако Севделин ми позволи) следващото предизвикателство ще е хумористичен разказ.
    Бих се радвал, ако залеете сайта със смях !
  • Честито, Марко! Весел Гастрит... :D
  • Честито, Марко. Страхотен Гастрит си написал 😂
  • Честито и от мен! Нека вдъхновението бъде винаги с теб!
  • И в истинския живот бихме избрали нещо по-ведро и усмихващо ни, а ти умееш да разсмееш човека до сълзи!
    Честито първо място в конкурса, Марко! Радвам ти се!☀️
  • Честито! Е това е, докато другите дълбаеха сериозно в злокобни житейски тайни и драми, ти с шеги и смях преобърна предизвикателството! Адмирации!
  • Честито, Марко! Пиши все така ведро, от душа и сърце!
  • Честито на победителя. Очаквам да ми пише с темата за следващото предизвикателство
  • Честито, Марко! Подозирах последиците от гастрита на нервна почва и наистина те произтекоха.
  • Благодаря за подкрепата, Дора !
  • Толкова много се смях със сълзи...Какви медицински познания, с цялата им симтоматика и не само...И как само си уловил психопрофила на героите в разказа....С удоволствие давам своя глас и те поздравявам! Успех!
  • Благодаря,Таня!
  • Ах, тази неравна почва, за всичко е виновна тя! Усмихна ме! Успех!
  • Мариана !
    Пепи !
  • "Гастрит на нерАвна почва" - не е ли по-правилно да се чете?
  • Пламене, да си припомним условието:
    Мълчанието като щит, като оръжие, като средство за комуникация...
    Приемам заЩИТа на интереси.
    Разказ, в чийто сюжет мълчанието е главен герой, причина или следствие...
    В моя случаи мълчанието не е главен герой а е в СЛЕДСТВИЕ на лична изгода .
  • Сенд,Пламен ! Благодаря за усмивките, приятели !
    Нека ви следват през цялата година !
  • И аз да си кажа. Кефи ме самият разказ, а дали се вписва в някакви условия, дали ще спечели или не, никак не ме интересува. Важното е, че се е появил на бял свят и си съществува. И да ви светна. В браузъра "Опера" има една иконка-фотоапаратче. Когато отворите някаква творба и цъкнете на тази иконка, имате опция "Save page as PDF". Така можете да съхраните произведението с всичките му коментари и да си го разглеждате "офлайн". По този начин съм съхранил разказите на Марко, препрочитам ги и си се смея.
    Здрасти, Пич!
  • Направо е като трилър или уестърн, запомнящи се герои и всякакви ситуации ... разказът би спечелил с лекота конкурси на тема .. с неочакван край, игрите на съдбата, разказ на свободна тема, 'Има и блондинки, които не са руси' (моя бъдеща тема), голям екшън. Влязох да помълча заедно с основния герой, ама той не се оказа основен, ами се появява в последните три реда. Добре де, добавих мълчанието на всички незапознати от селото, както и тези, които не са чели разказа, както и онзи, непричастният когото награждават след сгромолясването на страхотен проект (*) ... в крайна сметка сумарното мълчание доби леко златист оттенък на разказа. За мен остават два варианта - да коментирам или да мълча. Е - избирам да помълча по условието на конкурса ... Севделин ,
  • Идеята на предизвикателството я разбирам, като да разкрием някои аспекти на мълчанието.
    Понякога премълчаваме истината за да защитим собствените си интереси.
    Това е идеята на разказа, поднесен в хумористично - кривашки и нестандартен вид, за който приемете моите извинения.
  • Разказът е интересен, забавен
    Но само аз ли не усещам мълчанието? Нещо темата ми се губи
  • Благодаря, Васе !
  • Гласувах с удоволствие!
  • Благодаря, Грег !
  • Подсети ме за старата игра на развален телефон. Ха ха. Успех Марко. 🙂
  • Роси, Благодарско !
    Благодаря, Костадин !
  • Еее, утрепа ме от смях, Марко! Бравос, бравос!
  • Марко направо немам думи.Успех.
  • Благодаря, Дон Бъч ! Благодаря за пожеланието !
    Благодаря за подкрепата, Елка ! Радвам се, че те усмихнах !
    Благодаря за сърдечните усмивки, Дочка !
  • Тези четири минути бяха едно усмихнато вълшебство. Сърдечни усмивки и от мен, Марко! Успех!
  • Смях се до сълзи! Успех, Марко! Отказах се от един глас, за да подкрепя това великолепно произведение!
  • Поздравления, Марко! От сърце ти желая успех. Ех, защо нямаме повече хора със закачлива фантазия...
  • Благодаря,Стойчо !
    Благодаря, Сенд ! Ако циганката ти не ти е вярна, изневерявай и ти. Подкарай катуна по единен граждански номер - сестри, братовчедки и току виж си станал вожд на племето.
    Радвам се, че ви усмихнах Лидия, Бистра и Ани !
    Благодаря за посещението, Димитър ! Прав си, не мога да спомена всичко .
  • Браво Марко! Циганка, Хеликобактер и избори - комбинация от която онемяваш Само Нобеловата награда на откривателите на Хеликобактера си пропуснал да замесиш
  • Ахаха Успех и благодаря за настроението!
  • Лелеее, хахаха

    Много е добро!
  • Ха-ха-ха! Ех, тия избори. Понякога и с мълчание можеш да ги спечелиш.
  • Бракът с циганка е най-веселото нещо на света, но за съжаление, са много неверни.
  • Успех,Марко!☺
  • Благодаря, Дочка ! Човек цял живот научава по нещо.
    После се чудим от къде идват са жълтите новини.
  • Ехаа! Колко нещица научих само за 4 минути.! И за Гришо и за Шварценегер. И що е туй джендър Цял учебник по всичкология си Марко.Неравната почва чак се тресе от смях! Браво и от мен!
  • Благодаря ти Ина ! На фона на толкова сериозни и трогателни произведения, малко хумор ще е като солта и пипера на гозбата.
  • Няма как - жертвах един вече даден глас, но пък в името на такова мълчание си заслужава! И вълкът сит... А иначе Марко ти умееш - от един виц си сътворил цяла история със завръзка и развръзка и така леко и хубаво разказана, че ми се искаше да продължи в един момент Благодаря за настроението и поздравления!
  • Благодаря, Латинке !
    Благодаря, Пухче ! Почвата е нерАвна ( поправих ги с главна буква в разказа).
    Няма нерви. Само чакъл .

  • Успех, Марко?
  • Благодаря, Валентина ! Твоя смях е моята награда !
  • човече, утепа ме от смях
  • Благодаря, Дени !
  • Ах тази нервна почва.. 😊
    Браво!
  • Благодаря, Кате ! Кой ти гледа местото.
    Целта ми е да ви разсмея едно хубаво та да ви държи една седмица добро настроение.
    Дай, Боже !
  • Много ми хареса. Заслужаваш първото място. Май не трябваше да го казвам, но аз не го казах, а написах.
  • Благодаря, Светле ! Мълчанието понякога носи добри доходи.
    Благодаря, Блу ! При неравните почви важното е от коя страна си . При правилен избор - нямаш проблем.
    Благодаря, Каролина ! Радвам се, че съм успял да те усмихна!
    Надежда, благодаря ти ! Дръж се, ако трябва ще викаме доктор ! Сама ще си го избереш. Висок, нисък - черен, рус ... избирай и да звъним.
    Благодаря, Васке !
  • Бисерче. Успех!
  • Ох, Марко! Ще ме умориш! Успех!
  • Супер забавно Усмихна ме, Марко, посмях се! Успех ти желая!
  • Удоволствие е да се прочете. И да избягвате неравните почви
  • Много наложително мълчание.Успех!
  • Благодаря,Ели !
    Бих се радвал да прочета нещо от теб. Просто... опитай.
    Радвам се, че те усмихнах, Руми !
  • Браво, Марко! Имах нужда да се посмея! Благодаря!
  • Много добро! Достоверно, забавно и също толкова поучително
  • Благодаря, Марианка !
    Чета по-надолу едни сериозни разкази и... реших малко да ви разсмея.
  • Благодаря,Петя !
    Щом съм те усмихнал, значи съм постигнал целта си.
  • Развесели ме!
Propuestas
: ??:??