Погледнах очите му. Имаше нещо странно и трескаво в тях. Може би употребата на наркотици беше дала своето отражение. Не трябваше да забравям, че преподавам в училището в затвора.
Георги беше в десети клас. Според мен имаше средно образование, но беше успял да надхитри системата и да се запише да учи. Разбира се, може и да греша с това твърдение. Езиковата му култура беше много добра, логичен в разсъжденията, беше чел литературните произведения, които се изучаваха. Всъщност посещаването на училището ще му е от полза. Човек винаги може да научи повече. Какво бе направило това младо момче убиец – дали е действал умишлено, или под влиянието на наркотици? Куп въпроси се въртяха в главата ми и напразно търсех отговорите им. Знаех, че е убил приятелката си и това не ми излизаше от главата. В същия клас имаше още няколко души, които изтърпяваха присъди за убийство. Тези, които бяха осъдени за кражби, разказваха историите си, но другите запазваха мълчание.
Отнасях се внимателно към всички и те ...