15 abr 2020, 23:48

 Гердани 

  Prosa » Relatos
1225 3 8
Произведение от няколко части
3 мин за четене
I част
Наричаха ги герданите. Странно и нетипично име за трите огромни вълкодава. Първата среща с тях оставяше дълбока следа в съзнанието на човека. Грамадни жилести овчарки,с карвясали очи, целите черни , само с по един бял гердан на шията,рунтави завити на кравай опашки. Колчем ги видеше някой – човек или звяр – тръпки го побиваха от тях, не семееха ни едните, ни другите да припарят до саята. Надушеха ли вълк гонеха го дорде го не удавят, чак извън пределите на Лясково – та от там ги знаеха и другоселци. Преди време когато един каракачанин минал през нашенско предложил цяла дюзия златни чанове за тях, но Расим дума не давал да се издума. За какво са му чанове и злато – неговата корава душа не ще музика и чанове – кучетата бяха душата му. Дали защото само пред тях успяваше да се открие и да се смири никой не знае, но се знаеше ,че този суров и буен човек даваше открито обичта си само на тях – герданите. Решеше гъстата им козина, милваше ги като деца и само тогава топлината изпълваше о ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Христина Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??