Въпреки че заживях сам още седемнадесет годишен, едва десет години по-късно за пръв път имах сериозна приятелка, с която заживяхме заедно. Всичко при мен се случваше със закъснение - първата целувка, първото гадже, първата сериозна връзка...
Спомням си как се изнесох от вкъщи. Беше ми дошло до гуша от лъжите на майка ми, от тайния й живот, истерията и хаоса. "Какво те прихвана?! Какво не си получил, което си искал..не те ли отгледах добре...къде ще отидеш сега?!" - майка ми задаваше и преповтаряше тези въпроси, докато си събирах нещата и се готвих да напусна лудницата, която никога не съм чувствал свой дом. Може би, защото сменяхме квартирите на всеки три-четири месеца.
- Спокойно, майко, вината не е в теб. Просто и двамата не сме случили на родители.
- Гадина! - изкрещя майка ми от безпомощност и тръшна вратата след мен.
В този момент знаех, че няма връщане назад. Знаех, че всъщност не знам какво ме очаква и че оставах сам. Вече нямах и база-минимум: легло и подслон. Но не ми пукаше. ...