ГЕРОИ
Стоя на поста и се ослушвам като гърмян заек. Не, че някой ще нападне погребите, а началникът на караула е фатмак. Някъде от влашките села, а те, нали ги знаеш, умират за служба. Понякога той излизаше извън оградата и там дебнеше да хване войника, поседнал на пост. Ние, войниците, не бяхме прости. Отвън и отвътре бяхме навързали разни капачки от буркани, все ще се спъне на някоя от тях. Ще чуем, че идва някой. Бях си намерил стара тенджера с тенекиен капак и на нея отмарях. В тъмното, огрян от милион звезди, си броях мерника, на прост език казано, колко дни ми остава служба. Изведнъж до мен достига шум. Сигурно началникът ме дебне. Да ме хване, че седя на пост. Развиках се както му е реда:
- Стой, кой идва!
Шумът продължаваше. Залегнах и пълзешком запълзях като змия към шума. Две очички ме гледаха отпред. Веднага познах кой е собственикът. Къртица. Направих един лъвски скок и я хванах за задния крак, а тя, горката, се замята като риба на сухо. Сложих я в тенджерата и захлупих кап ...