Герой
Добри Александров* не беше особено даровит младеж според хората. Не че беше по-глупав от другите младежи на своята възраст, не че нямаше различни таланти, напротив - свиреше и пееше добре, беше клалифициран инженер, завършил престижен университет, но когато имаш таква гениални родители като неговите ако не си гений те смятат за нищожество.
Точно затова Добри постъпи в звездната разузнавателна служба - мястото където отиваха всички авантюристи, които не можеха да си намерят свястна работа. Но 25 годишният, строен, синеок младеж с кестенява коса не беше авантюрист. Той беше човек, който търсеше спасение от снисходителните погледи, които хората му отправяха, когато си мислеха, че не гледа. Търсеше спасение от шепота, с който колегите го изпращаха, когато си мислеха, че се е отдалечил достатъчно и не чува. Търсеше спасение от славата на родителите си. Баща му беше инженер, носител на почти всички значими награди в своята област, а майка му бе световноизвестен лекар, член на Световния ...