Откъде идва вярата? Как се възпитава и може ли да се вмени на някого? Дали нещата, в които един вярва са верни и за друг? Вярно ли е, че когато порастнем, спираме да вярваме в приказки?
Моята вяра в човека досега не ме е подвеждала. Твърдо съм убедена, че всеки е способен както да твори чудеса, така и да сее ужаси. Приказките, интерпретирани с черния хумор на реалността рядко имат щастлив край. Никой никога не си взима поука. Грешките се повтарят, историите продължават.
Чудно, в каква ли приказка ми е отредено да съм героиня? Прилича ми на лош прочит на "Принцесата и граховото зърно" в първата ѝ част. Подгизнала и уморена от ледения дъжд на живота, аз намерих покрив, под който да се скрия докато си почина и реша накъде да поема. Но се оказа, че господарката на дома има планове за мен. И в момента се гърча, въртя и страдам на изключително неудобното легло от лъжи, което ми постлаха.
-Всичко изглежда наред. Кръвното, пулсът и дишането ви са в норма. По мое мнение умът ви сече като бръсна ...