-Ех, Алексиев! Направо да ти завиди човек като те гледа!
Димитър Чакъров бавно седна на пейката до човека, към когото се обърна и прибра ръце в джобовете на коженото си яке. Беше хладна привечер. Началото на декември.
-Брей! Богаташкият живот трябва да е много скучен, че да завидиш на едно пенсионирано ченге?
-Ха! Я се виж! Кой като теб става и баща, и дядо по едно и също време? Честито, между другото! Да са ти живи и здрави и децата и внучето!
-Благодаря, Димитре! А у вас как са нещата?
-Мисля, че аз трябва да ти го задам този въпрос. Какво откри?
-Много неща, но малко ще са ти интересни. Поставил съм подслушватели навсякъде в резиденцията. Денонощно дешифрирам записи. За лош късмет точно бръмбарчето, което е в спалнята на майка ти, е сдало багажа. Ще ми отнеме време да презапиша и декодирам разговорите от него.
-Кофти. Надявах се да получа нещо, с което да притисна баща си. А относно брат ми?
-Нищо особено. Продължава да се занимава с неговите си неща. Между другото-вчера някой е сва ...