- Здравей, мамо!
- Добре дошла, Лиза!
Стоях на прага на къщата, в която живееше единственият ми жив роднина и като че най-сетне започвах да се успокоявам. През целия път дотук бях напрегната.
Откакто нападнаха Димитър, Вълкан Чакъров нареди всеки от семейството да бъде денонощно съпровождан от въоръжена охрана и да се движи с кортеж. Понеже аз бях неофициално част от Чакърови, не правех изключение.
Докато те провеждаха собствено разследване на опита за убийство, а и на другите инциденти, свързани със заводите, аз реших да си взема свободен ден и да посетя майка си. Заради свитата си някак несъзнателно бях започнала да се оглеждам постоянно и да виждам навсякъде опасности. Тук, обаче, се чувствах сигурна.
Къщата на мама се намираше в малко селце в подножието на една от любимите ми планини. Беше последната и отвъд нея се извисяваше единствено Балканът. Гледката, която се откриваше зад оградата спираше дъха. Вечнозелени иглолистни гори, обляни от аленото зарево на заспиващия мъничък зимен ...