Всичко или нищо! Кога, ако не сега!
Не се сетих за нищо по-уместно в момента. Изпих чая си и спокойно се изправих на крака. Тръгнах към вратата.
-Какво си мислиш, че правиш?
-Излизам. Тръгвам си.
-Не можеш. Казах ти вече.
-И какво ще ми сториш, ако не те послушам?
Обърнах се с гръб към вратата и се опрях на нея. Изчаках Александър да се приближи на достатъчно малко разстояние. Той го направи и притисна ръката си върху вратата като същевременно с това ме приклещи между себе си и нея.
-Да ме ядосаш ли се опитваш?
Пламтящите огньове ме изучаваха с огромен интерес. Като че жадуваше да ме погълне цялата.
-Не. Нищо подобно. Просто си мисля, че осъден за изнасилване би преживял доста гадости в затвора. Сладък си, Алекс. Предполагам, че си бил достойно "възнаграден" от съкилийниците си, както и от главатарите в пандиза заради този твой чар. Там знаят как да оценят мъжката красота.
-Искаш да разбереш, така ли?
Гласът му стана по-нисък. Почти ми изсъска последните думи. Ярост. Първична, неудържи ...