-Мислех, че сме се разбрали по въпроса за срещите ни, Алексиев. Не можеш да идваш в централата когато си поискаш.
-Така е. Но имам важна информация. Възстанових част от записа от подслушвателя в стаята на майка ти. Искаш ли да го чуеш?
-Искам, но не тук. Да отидем другаде.
-Не беше ли кабинетът ти звукоизолиран? Какво по-добро място за слушане на тайни разговори?
-Казах другаде. Изчакай ме да си взема палтото и идвам.
Делян Алексиев покорно изчака работодателя си навън. Нямаше да се опита да влезе, макар да знаеше кого ще завари вътре. Този път опасността беше избегната.
-А палтото?
Димитър Чакъров се сепна, огледа се и вдигна очи към Алексиев.
-Да, вярно. Май съм го оставил в колата.
Двамата тръгнаха да излизат. Бившият полицай провеждаше поредното наблюдение над обекта си и забеляза, че е особено напрегнат.
-Да не си прекалил с кафетата?
-Какво? Защо? ...