-Чакъров пристигна. Иди да го пресрещнеш и го доведи право тук!
Станислав Симеонов кимна и изхвърча от офиса си. Делян Алексиев стоеше неподвижно и привидно спокойно, но цялото му същество бе в пълна бойна готовност. Все пак имаше срещу себе си бивш затворник, извършил два опита за убийство.
-Не ме гледай така, началник! Не съм дошъл да се разправям с теб и приятелчето ти, въпреки че имам пълно основание да ви очистя и двамата.
-Така е. Имаш. Хайде тогава да ми обясниш пак защо си тук.
-За да хвана оня изрод и да се разправя с него веднъж завинаги. Заслужил съм си го. Както и той.
-Откъде разбра, че му готвим засада?
-Пет години се мислех как да им видя сметката. На него и на брат му. Планът вървеше съвсем гладко, докато не се появи Елисавета Иванова. Признавам, беше ми полезно да се запозная с нея. Разбрах, че трябва да коригирам целта си. Ти си умно ченге. Нали не си въобразяваш, че просто така ще изчезна и ще се откажа?
-Значи си я следил.
-Както и Димитър. Знам къде ще я заведе. Ня ...