4 мин за четене
Странно е усещането да не си на мястото си. Да виждаш как всички около теб се смеят, наслаждават се на малките радости в живота, парадират с успехи или се опитват да предизвикат състрадание с някой личен драматизъм. А в същото време ти да стоиш встрани, като че наблюдаваш хоровод и никой не желае да ти подаде ръка, за да се включиш и ти в танца. Само те гледат с насмешка или още по-зле- снизходително.
Така се чувствах аз на тузарското събиране, организирано уж по повод рождения ден на Емилия Чакърова. Въпреки, че отвсякъде ме обливаше фалш и ме заслепяваше лицемерието им, аз ясно виждах защо тук не е за мен. И не, не беше защото не съм богата. Богатството е състояние на духа. Поне така разправяше един мой професор по патоанатомия. А щом той е успял да намери щастието в ежедневната компания на мъртъвци, със сигурност има доза истина в думите му. Въпреки, че абсолютна истина няма, а съществува само гледна точка и интерпретация...
Какво ме прихваща? Какви са тия философски дивотии? Аз съм ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse