Преследвах Атанас Чакъров, а увереността ми, че вършеното от мен е правилно ту се засилваше, ту отслабваше От една страна исках на всяка цена да поговоря с него. Все пак бе единственият осмелил се да възроптае срещу установения от родителите му ред в семейството. Или пък не беше?
От друга, той не се беше отказал от Чакърови. А към тях чувствата ми все повече наподобяваха онези, които изпитвах при влизането в дисекционна зала по анатомия. За да стигна до сърцевината се налагаше да режа кожа, подкожие, до бъркам в мазни и смрадливи места, докато намеря онова, което ми е нужно да науча, за да имам умения и знания за цял живот.
Атанас Чакъров не изневери на себе си. На път беше да влезе в едно ат казината в центъра, когато стигнах до него.
-Господин Чакъров! Чакайте!
Той се обърна към мен и ме погледна с учудване.
- Какво правиш тук? Да не ме следиш? Не ти ли казах да изчезваш докато е време?
-Искам да поговорим. Необходимо ми е да знам.
-А-а, станало ти е любопитно. Защо не попиташ работо ...