Докато се взирах в окачените на стената дипломи и сертификати от конгреси, участия в симпозиуми и различни квалификации, мислейки си, че не са оказали особено голямо влияние върху професионалното ми израстване, не съм усетил, кога следващият клиент е отворил вратата. Тя плахо поздрави и седна на стола срещу мен.
Не исках да приемам тази жена, защото моята секретарка я беше записала почти без пари, а към тези клиенти имах особено отрицателно отношение, даже ги мразех, почти не ги слушах: мислех си за всякакви други работи от рода на: как ще си платя наема за този кабинет, таксите на децата за детската градина и всички онези разходи, съпътстващи всеки средно-статистически психо-терапевт.
Изобщо не я слушах какво ми говори, а се оглеждах почти незабележимо в отсрещното огледало.
Любувах се на гладко обръснатата си глава, като си мислех, че малко хора могат да си позволят това, защото нямат идеално оформен череп, какъвто аз притежавах.
Заслушах се внимателно едва тогава, когато разказът ѝ ...