Дълбоко из джунглата на Бенгалия, се намирали руини на древен замък с прекрасно езеро. В това божествено царство живеел церствен бял тигър. Той се излежавал, тъкмо след като бе се разхладил в езерото до своите владения. Но тигърът огладняваше! Много животни посещаваха неговото езеро за водопой и заради тучната трева. Той често канеше на вечеря, различни свой гости! Не винаги успяваше, но винаги беше сит! Най-много обичал да вечеря с кошутки (читали )! Към обяд, от другата страна на езерото се появило стадо читали . Тигърът се надигнал, но един павиан се развикал за тревога. Читалите се подплашили, но тигъра бил умен и търпелив! Той започнал да си играе като малко котенце, да лудее, да се излежава, да се изтяга. Не обръщал никакво внимание на другите. Читалите се успоколи , пийнали вода и започнали да хапват от свежата салата. Струвало им се, че тигъра е зает прекалено много със себе си или може би е луд! Неусетно тигърът се озовал до една кошутка! Той за миг не забравил за своя глад. И ...