Интересни птици са тези гларуси. Красиви, със силни криле и клюн са. От зоркия им поглед не убягнва нищо. Но и при тях има разделение. Интелигентни и клошари има.

Интелигентните не цапат перата си къде да е. От високо набелязват целта и я захапват. Устремно и безотказно. А клошарите са край контейнерите за смет и чакат. Чакат там да намерят храната си.

Но всички са интересни птици. Особено гласът им. Това, мисля, че е смях. Така и съм го кръстила - смях. Вслушайте се! Нали е така? Смеят се. Защо ли? Ами, ние гледаме тях, а те нас гледат. Да. Нас, хората, гледат. Поставете се на тяхно място за момент. Е, какво виждате? Хората виждате. Едни забързани фигурки. Като че ли безцелно щъкащи нанякъде. Тези от ляво отиват надясно, а от дясно пък, другите отиват наляво. Как няма да се смееш, как?

Понякога е заразителен смехът им. Тогава и аз се разсмивам. И знам защо. А вие?