Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù предложи помощ.
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той предложи да помогне.
Автобусът пристигна почти веднага. Нямаше време за губене. Той внесе сака вътре с една ръка, а с другата ù помогна да се настани на най-близкото свободно място.
После перфорира билет за нея и за себе си.
Тя пое билета с ръка, кимна без да каже и думичка. Крадешком го огледа. Изглеждаше внушително и външността му напълно хармонираше с тембъра на гласа.
Висок, мускулест, с лице изсечено и прорязано от волеви бразди, което говореше за силата на духа и характера.
После, на нейната спирка, той също слезе и отново помогна с придвижването на чантата. Попита каква е тази тежест вътре.
- Книги – отвърна тя и най- после дар словото ù живна.
- Много ви благодаря за помощта господине. ...