Оказа се, че Криси живееше съвсем близо до къщата на Алекс. Само на 2 преки, на около 5 минути път. Тя реши, че както и да постъпи сега, трябва задължително да е поговорила първо с него. Уважаваше правото му да я отхвърли – той беше фронтмен на групата и наистина имаше това право – но все пак реши, че трябва да се консултира.
Около 18:30 тя вече беше пред къщата му. Почука на вратата.
– Момент! – чу се женски глас отвътре. След няколко секунди на прага на вратата стоеше жена на около 40, висока и стройна, с кестеняво-руса коса. Криси веднага позна, че това е майката на Алекс – толкова много си приличаха!
– Какво обичате? – попита учтиво жената.
– Аз... дойдох да говоря с Алекс.
– Съученичка ли сте му? Не съм ви виждала до сега… Но влезте, влезте, навън е ужасен студ – жената покани момичето вътре в къщата, която то вече познаваше.
– Да, съученици сме, но аз съм в 9 клас. Днес пристигнах.
– Откъде? – заинтересува се майката.
– От София. Но не съм от там! – побърза да каже Крис.
– Добре. Алекс ей сега ще дойде, малко беше разстроен...
Криси веднага разбра защо. И мъничко съжаляваше затова.
– Ще отида да го извикам.
След около пет минути слезе Алекс. Още при вида на Криси доби пак онова сурово изражение.
– Какво искаш? – попита сухо той.
– Дойдох... за да поговорим.
– Няма за какво да говорим! – и момчето се качи отново по стълбите нагоре.
– Чакай, Алекс! – Криси го последва до стаята му. Тя не беше много голяма, но според Криси беше чудесна. Целите й стени бяха облепени с плакати, от които повечето на Ричи Блекмор и Purple, Whitesnake, Rainbow, както и Guns N’ Roses. В десния ú ъгъл беше разположено леглото на два етажа, а в ляво от него се намираше бюрото с разпръснати по него учебници. До него пък стоеше мъничък гардероб, също облепен с плакати. От лявата му страна имаше малка масичка с телевизор, върху който бяха поставени листи с таблатури.
– Харесваш Guns N’ Roses? – усмихна се Криси. Алекс се беше излегнал върху леглото с китара в ръка.
– Обичам музиката им, а и самите тях.
– Хм, странно, аз също! – още едно общо качество. Криси вече се чудеше дали е възможно да не харесва някого, с когото очевидно имаше толкова общо! Може би тя все пак си падаше мъничко по тази русо-кестенява леко разрошена коса с небрежно изметнат бретон и бакенбарди, покриващи ушите, по тъмните очи, правилния нос, червени, наляти с кръв устни и не на последно място – висока и стройна осанка!... Сега вече Алекс не ú изглеждаше толкова много като враг, а като... цел. Да, на Криси ú се искаше да го спечели с обаянието си на своя страна, да мине и в неговото полезрение, той да я забележи не само като китарист, но и, както се изрази Валя, като нея самата.
– Дойдох да се извиня за обяд, държах се глупаво...
– Има защо! – отвърна Алекс с все същата студенина, като продължаваше да си свири нещо на китарата.
– Аз... съжалявам, ако с нещо съм те засегнала.
– Има защо! – повтори Алекс с предишното си привидно невнимание и разсеяност. Това леко раздразни Криси.
– Виж, не започнахме добре, нека се поопознаем! – тя се стремеше да не излиза извън контрол, това щеше да влоши нещата.
– Не съм сигурен, че имам желание! – това обаче беше вече прекалено. Криси грабна китарата от ръцете на Алекс и тръгна да бяга.
– Хей, хей, чакай малко! Ела тук, върни се! – викаше след нея Алекс. Кристина хукна надолу по стълбите, Алекс – след нея.
– Само като ми паднеш!... – викаше след нея Ал.
– Първо мисли как да ме хванеш – отвърна Крис. Тя избяга в гаража и затвори вратата. Алекс влезе вътре също. Криси нямаше вече къде да се скрие и той я хвана. Започна да я гъделичка. И двамата се смееха. Бяха запъхтяни, но със сигурност развеселени. Целта беше постигната. Кристина беше забелязана от Алекс, за първи път!
– Е, съгласен ли си да изгубиш на едно надсвирване с мен?
– Аз никога не губя, детенце!
И двамата бяха със самочувствието, че могат да се надсвирят взаимно.Но победителят щеше да е само един!... Криси подаде китарата на Алекс, а тя взе онази, с която бе свирила през деня.
Този път започнаха с нещо по-различно – Guns N’ Roses. Първи беше Алекс. Той изсвири началните две сола на November Rain. Те звучаха толкова сладко и същевременно величествено. Алекс беше наистина добър и Криси го знаеше, но и вярваше, че може да се справи с това. Тя продължи с последното соло, като и пееше. Ал ú пригласяше. След това двамата решиха, че е грехота тази невероятна песен да се разделя на толкова много части и затова я започнаха отначало.
През това време Валя, Сиси и Мики се готвеха да влязат вътре, за да убедят Алекс, че трябва да приеме Криси като новия китарист на групата. Те приближиха къщата и чуха отвън звуците. Надникнаха през мъничкото прозорче и останаха слисани. Изглежда от техния разговор сега нямаше нужда. Алекс и Криси бяха чудесни! Освен, че се надсвирваха, сега те се и надпяваха. Тримата приятели се спогледаха развълнувано. Не бяха виждали от толкова дълго време Алекс да се забавлява и пее така. Гласовете им се сливаха с китарите и излизаха великолепни звуци, които стопляха зимната нощ.
Тримата влязоха вътре. Песента тъкмо свърши и те започнаха да ръкопляскат. Криси и Алекс не знаеха, че имат зрители. Те се извърнаха изненадано. Сега беше моментът, в който Алекс трябваше да отсъди какво решава: дали Кристина щеше да се присъедини към рокбандата, или пък не. Всички погледи бяха вперени в него.
– Добре – промълви той.
– Добре?! – повтори Криси.
– Добре!
– О, чудесно! Най-накрая! – възкликнаха другите.
– Но само за тези два-три месеца, ок? – предупреди Алекс.
– Да, да. Няма да ви разочаровам, момчета, обещавам! – Криси направо сияеше!
– Е, винаги забравят, че има и момичета тук! – рече шеговито Силвия.
– Предпочитам с тях да ме свързват, отколкото с онези накичени глупачки като Марина, които представляват половиния ни клас! – отвърна Валентина.
– Коя е Марина пък сега? – попита Криси.
– Няма значение, да не си разваляме настроението с глупости!
– Хей, къде се отнесохте?! Време е да празнуваме за новото ни попълнение... китарист... така де, възможност! – възкликна Мики.
– Да, хайде, да отидем в дискотеката! – предложи Сиси.
– Дискотека?! Каква дискотека, там се слуша само рап и чалга, нищо като за нас! – възрази Валя.
– Така е, Алекс, Криси, нали вие сте днешните ни звезди, да имате предложение? – попита Мики.
– Аз всъщност имам. Елате у нас! – отвърна Криси.
– Сигурна ли си?
– Да, Алекс, не мисля, че ще има проблем. Хайде! – и Криси ги поведе към техния апартамент.
© Милена Василева Todos los derechos reservados