Глава единадесета - Черен огън
Нощта беше тиха и спокойна; чуваха се само лекият полъх на вятъра и шумоленето на листата. Природата беше в съвършена хармония. Луната ярко блестеше над смълчаната дъбова гора. Сребристата лунна светлина осветяваше земята където достигаше. През нощта гората беше по-спокойна, отколкото през деня. Дъбовите дървета бяха стари и големи и короните им бяха гъсти.
Ан и Кийла бяха на една поляна недалеч от останалите и лежаха прегърнати на меката трева под безоблачното небе, загледани към нощния небосвод. Звездите и луната бяха изключително красиви и блестяха по-силно от друг път. Ан се загледа захласнато в лицето на Кийла. Очите й изглеждаха още по-красиви, когато в тях се отразяваше лунната светлина.
- Луната и звездите са толкова красиви - въздъхна Кийла. - обожавам да ги гледам.
- Аз също, наистина са прекрасни.
Ан мислеше само за Кийла. Мислите му за нея изпълваха съзнанието му. За него тя беше най-красивата, най-умната и най-уникалната на целия свят. Странн ...