Жаркото слънце печеше безмилостно повърхността на планетата. Липсата на облаци в небето само допринасяше за жаркия пек. Природата на Уизън бе еднообразна. Преобладаваше изсъхналата и напукана почва, като тук-там на безводното парче скала се срещаха песъчливи равнини с някое растение, пригодило се да издържа десетилетия без вода. За разлика от флората, фауната бе по-процъфтяваща. Характерното за животните на Уизън е, че те са странна кръстоска между гущер и буболечка, като всички видове са хищници, хранещи се едни с други. Идилия царуваше на тази планета, нежелана от никоя цивилизация. И точно поради факта, че пионерите щом още зърнат повърхността - бягат, едно мистериозно същество бе избрало именно това забравено от Бога място за свой вечен дом.
Малък гущер се препичаше на един камък близо до чакълеста площадка. Наоколо не се чуваха никакви звуци, сякаш цялата природа бе заспала следобеден сън. Но изведнъж, без никакво предизвестие, тишината бе нарушена от мощният вой на двата двигател ...