Глава втора - Тъмни мистерии
Ан и Еланор вече няколко часа ходеха по горските пътеки без да срещат някой друг с изключението на един стар продавач на коне, на когото Ан даде няколко жълтици от съжаление и това много се хареса на Еланор. Около половин час след срещата със стареца, Ан, като много опитен следотърсач, забеляза стъпки на около дузина мъже, влизащи навътре в гората далече от пътя. Еланор ходеше тихо плътно зад Ан с ръце на чука си, готова за битка, а Ан съсредоточено гледаше следите и от време на време се оглеждаше. След около двайсет минути видяха няколко човека на една поляна да се карат доста ожесточено за нещо:
- Кел, за последнен път те предупреждавам, кажи ми къде е моята част от златото, иначе моите момчета ще изтръгнат информацията от теб с доста... неприятни методи.
- О, я млъквай, грозен дърт предател такъв! Аз свърших всичко, ти само ми се пречкаше, не заслужаваш нищо! Ако ще бъдеш истински крадец, научи се поне да се криеш...
- Писна ми от теб! Момчета, покажете ...