Не след дълго, обаче отново пристигнаха полицаи. Този път те потърсиха Роджър. Алис настръхна, чувайки това, но не каза нищо. Щеше да бъде твърде рисковано, ако беше започнала да задава въпроси от сорта:,,Защо го търсите?”, "Какво е направил?” и рискуваше всички, включително и полицаите, да разкрият, че тя бе свързана по някакъв начин с него. Максимус проговори вместо това:

     - Добър ден и на Вас, Господа полицаи! Защо търсите Господаря?

    - Прощавайте, но ние тук задаваме въпросите, не Вие-смъмри го единия полицай.

    - А сега, моля да кажете къде се намира той! - продължи да настоява Господинът. Всички се спогледаха, но никой от тях не искаше да вика Господаря - бояха се твърде много. Полицията все още чакаше на вратата и започна да настоява Мастарът да се появи, в противен случай, веднага щяха да го задържат и вкарат направо в затвора,докато не настъпи часът на истини. 

    -Алис, отиди и извикай Господаря-прошушна й Максимус.

 -Но... защо аз? Не че има някакъв проблем, просто… - девойката за момент се раздвоени, не знаеше как да продължи изречението си.

   - Просто отиди, спокойно, нищо няма да ти направи - каза й той, усмихвайки се окуражително. Алис се съгласи и бързо отиде на втория етаж. Застана пред вратата на Роджър и пое дълбоко въздух. После почука. Вратата мигом се отвори. 

     - Госпожице Алис, с какво мога да Ви бъда полезен? - попита с насмешка той. За момент, тя се засмя на закачливото му отношение, но бързо възвърна сериозността на лицето си и с мек тон проговори:

    - Роджър?

    - Какво има? Плашиш ме като те видя такава! Кажи ми! - мъжът вече беше притеснен,но не за себе си, а за своята любима.

    - Полицията… търси те, долу е и чака на вратата - допълни тежко тя. Роджър бързо се досети за какво може да го търсят, но като един изкусен бандит и този път трябваше да се прикрие умело. Той се усмихна на девойката и разроши игриво косата й. 

  - Не се притеснявай, ще се върна! - каза й той и тръгна да слиза. Ето, че той я остави сама, за пръв път. 

   Полицаите го отведоха и мина цял ден без никой от прислугите или Алис да го бе видял. Сега, докато всички решиха да се възползват от това, почивайки си както си искат, русокосата девойка почистваше стаята си. Но когато разтърси калъфката на възглавницата си, за да почисти и нея, тя попадна на плик с писмо. Бе шокирана. Кой можеше да й остави писмо? И защо? Какво целеше с това? Тя се наведе и го взе от пода. Седна на леглото си и го отвори:

        ,,Госпожице Алис, пише Ви човекът, който след малко смята да влезе в имението и да остави това писмо под вашата възглавница. Пиша Ви, защото искам да Ви кажа следното:

   СТОЙТЕ НАСТРАНА ОТ РОДЖЪР - ТОЙ Е ОПАСЕН! Ако ми е било писано, отново ще Ви изпратя друго писмо, в което ще напиша подробно какво точно го прави такъв. Знам,че полицаите го отведоха и знам защо. Той уби Госпожа Родрекинес, моята Господарка и сега аз убивам, в търсене на мъст и отмъщение в нейна памет. Пише Ви човекът, който сега най-спокойно се разхожда ту из калдъръмените улички на малкото село, ту из големите пресечки на старовремския град. Ще продължа да убивам и убивам, докато любимият Ви не бъде вкаран в затвора. Само тогава ще получа истинско възмездие!”

       - Убиецът на Маркъс  

  Девойката не знаеше как да реагира - не знаеше нито кой бе убиецът на Маркъс и защо й пишеше, нито не познаваше Госпожа Родрекинес. Какво общо имаше тя с Роджър? Коя бе тя и каква му се падаше? Нима тя имаше нещо общо с убийството на Маркъс? Е, след като този човек, който бе оставил писмото, значи знаеше каква е истината. Алис не можеше повече да търпи това - смъртта на Маркъс, смъртта на вече покойния й баща, а дори не знаеше какво става с майка й! Сега се появи писмото и тя усети как светът й просто се преобръща.

……………………………………………………………………………………………………………………………............................................................................

        Роджър бе разпитван цял ден - от ранна петленна сутрин чак до вълчи,вълчи здрач. Призна си, че познава Госпожа Родрекинес, но не спомена, че двамата са били братовчеди. Не спомена за касетата, която бе взел със себе си в деня на нейното убийство, тъй като това толкова малко нещо, всъщност беше нож с две остриета-от една страна показваше кой бе самия извършител на злото деяние, но от друга те щяха да го спипат, че той я бе убил, чувайки и самия край на страховития, зловещ запис-викът на Амелия преди да бъде убита - прободена и в сърцето, и в корема. В същото време полицаите бяха разгадали, че хората са били отровени - някой им бе инжектирал силно-токсична отрова, която разяжда първо органите на човек, а след това стига до мозъка му и го убива, карайки го да се задушава, колапсира и гърчи до трагичния момент. След време го пуснаха да си ходи. Запътвайки се към имението, Роджър реши обаче, че тази нощ може и да не се върне. Искаше да отиде да види гробовете, които бе направил-имаше странното усещане, че нещо бе дълбоко свързано и с тях, и със самите убийства. Часът бе 20:00. Ако свареше, може би щеше да има шанс да се върне поне до полунощ в своето имение. С кола или пък каруца пътят бе цели три часа, но за него, който яздеше красивия си, черен, буен кон, времето беше като секунда. Отне му само два часа диво препускане. Когато отиде да провери гробищата, намиращи се в задния двор, видя, че те бяха разкопани. Камъните бяха разпръснати агресивно в страни, а самата пръст и телата, които трябваха да се намират там,липсваха изцяло. Нямаше нито пръст, нито двете заровени от него в онзи ден, тела. Мастарът падна на коленете си и извика с цяло гърло в тъмната нощ,карайки дивият му жребец да изцвили уплашено. Тайната му бе на път да бъде разкрита, а това, което обичаше най-много с цялото си сърце,бе на път да му бъде отнето.