Димитър Иванов, познат още като Чудовището, седеше в офиса си и пушеше отегчено. Не бързаше да се прибира у дома, защото истеричната му жена най-вероятно беше подготвила поредния скандал. Обикновено не u обръщаше внимание, което допълнително я вбесяваше и разпалваше болната u фантазия.
След напрегнатата седмица не му се щеше петъчната вечер да завърши с още нерви. Стигаше му, че същия ден през ръцете му минаха около тридесет разказа на разни надъхани келеши, които литературният сленг сложи в графата "нови български писатели". Повечето от разказите бяха абсолютни глупости, изпъстрени с наркомански или алкохолни опити за разсъждения, които биха породили погнуса у всеки средно интелигентен човек.
Митко неслучайно носеше прякора си, защото постът на главен редактор и сприхавият нрав му даваха правото да стрива на прах самочувствието на младежите, претендиращи за гениалност. И то доста често. Днешните не правеха изключение.
Написа препоръките си, след което ги прочете една по една:
„Пълни г ...