Главоболие
Здравейте, драги читатели!
Аз така, от време, понякога не точно навреме решавам да споделя душевните си терзания с вас. Този път обаче душичката ми е чиста, но от известно време имам главоболие. Та не се сърдете, но изпитах цялата фармацевтична индустрия върху русата си глава, не оставих знахари, баячки, врачки, даже и куршум си лях, не помага и не помага. Накрая си помислих, помислих… Ще кажете сега – „тая пък, не стига, че се хвали, че е руса, ами и мисли”, но уверявам ви от време, понякога дори навреме, ме спохождат някои съобщения от Космоса, правят късо съединение и като ми текне една мисъл, като буйна река е, ви казвам, толкова пълноводна.
Да, обаче установих, че не само аз получавам сигнали от Космоса, ами и други човешки индивиди. Един ден се събуждам и какво си мислите, посягам към белия лист и молива, стих да пиша (сигурно сте забравили, но съм споделяла с вас колко ненадмината поетеса съм), а почвам да смятам. То делих, умножавах, събирах, изваждах, даже реших едно уравнение с дължина 97,3 метра. Така се възхитих от себе си, че си направих труда да го измеря с шивашкия метър, затова знам колко дълго беше. Обаче в един момент ми проблесна нещо – ама това май не съм аз. Явно съобщението е било предназначено за друг. Ай, ще му се е невидяло, ами сега, ако пък моите съобщения е получил той, току виж станал по-велик поет от мен. А, не! Тая работа няма да стане. Почнах аз космическо разследване. Не може така, моите съобщения да се пращат на друг, че да ме засенчва. Не се е родил този, дето ще свети повече от мен като крушка. Не се е и точка!
Настроих цялата си енергия, за да разбера какво недоразумение се случва в този Космос. Ми то ужас, ужас ви казвам, като са се объркали съобщенията, така са се объркали, че всичките се получават от един индивид. Боже, какво да ви кажа, драги читатели... Този индивид толкова е повярвал на чуждите съобщения, че в момента е гений. Гений, ви казвам. Явно в детството си често се е прибирал понабит от играта на стражари и апаши и сега размахва един рицарски меч. Светещ и по-голям от този на крал Артур (Артур може да е крал, ама никога нищо не е открадвал, така да знаете). Викам си, ами сега, пръкна се боец за справедливост. А то за къде сме само с една гола справедливост. Насочвам аз енергията си. Не може така, това съобщение, трябва да си върви при рицарите, не при някакъв си индивид. С хиляди, не хиляди, умножени по хиляди (нали вече мога да смятам) усилия, смених посоката му. Обаче тоя Космос не спря да се бърка. Влагам цялото си енергийно поле и какво си мислите разкривам? Същият този индивид се мъчи да пребори една вятърна мелница. Боже, сега пък Дон Кихот! Казвам ви, този Космос е способен да побърка човек. Виждам, че покрай него пълно с Дулсинеи, ама няма кон, и катър даже няма, че не може и да язди, а за Панчовци обявил конкурс моля ви се, че и обяви разлепил. А, не! Тоя няма да бъде и дон Кихот. Не става и за това, и точка! Насочвам аз енергията си, дано този Космос най-после влезе в час. То какво? Нищо и половина. Сега пък този, получил съобщение, че трябва да се облича в черно като Батман и да спасява света и красавиците. Ама пусто годинките му твърде много и Космосът му отредил да е като Бонд, ама в пенсионна възраст, избаран, изтупан – в черно и ризата, и вратовръзката му, за чепика да не говорим - всичко в черно. Черен Бонд. Запазен патент. Дето не го сееш, там никне. Хубаво, но не ми хареса. Нещо работата отиваше на забравяне – тръгва нанякъде, пък се посява другаде. Няма да стане тая работа. Пак събирам цялата си енергия, с надеждата тия съобщения от Космоса най-накрая да вземат да се получават по предназначение. И какво си мислите? Въпросният прописа. Стихове, моля ви се. Тоя Космос така се обърка, че индивидът, така се пристрасти към това писане, ту пишеше по вертикалата, ту по хоризонталата. Нечувано и невиждано, небленувано, че даже и в кошмари несънувано. Пише ви казвам, като спре стихотворната стъпка, почва коментарната. Викам си, Боже Господи, дано тоя и не пропее, щото в кратките паузи на неписане преравяше информацията в Гугъл (трябваше да е на велико ниво) и виждах как се пристрастява към музиката. Дано Космосът не му прати съобщение да пропее, че и Миланската скала ще му е малка за изява.
Ей, казвам ви, тоя Космос така обърква съобщенията си понякога, че почва да ме боли глава и от нищо не минава. Внимавайте, моля ви се и се пазете от съобщения предназначени за друг.
Ох, добре, че споделих с вас. Малко се разсеях, а и явно Космосът прочете споделеното и си взе бележка. Току-що получих съобщение, че в МОЛ-а са пуснали рокли на розови цветенца и обувчици – белички с розова панделка. Моментално главоболието ми мина, възмущението също. Бягам, че да не свършат.
Да му мисли мъжът ми, какви хапчета ще си търси, като получи съобщение за сметката.
© Ани Монева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Великолепна!
-
Много интересно. Хареса ми самоиронията, която е рядкост в днешно време.
-
Снеже, моля те само да ме обожаваш, без друг смисъл.
Направиш ли го, утре ще те водя да пазаруваме... -
Ани, най-много ме кефат разкази, които уж са хумористични, а в същност са много, ама много сериозни по съдържание.Хубавото им е, че тези които ги четат или ще те разберат или няма да те разберат и само ще кихат от смях. Та кое как е- само да знаеш как да четеш.
Хареса ми написаното и като стил и като съдържание.
Облажавам те, че можеш да пишеш така. Поздрави!
П.П. Облажавам- в смисъл изпитвам благородна завист към умението ти, доколкото завистта може да е благородно чувство, ама нали така е прието да се казва. -
Права си,шопингът е добро средство против главоболие и браво за прозата
-
Нямаш проблем, Танче, разбрах - костюмче! Сантиметрите на токчетата ще ги уточним по телефона.
Я, кой бил тук! Vedrinа в образа на Ева!
http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=vedrina&tab=3
Евче, няма как да ти е ясен мъжът ми, той нито е земеделец, нито има
райска градина, нито продава ябълки на пазара.
Живе, аз откога се мъча да обясня на мъжа си, че няма никой в главата му и няма нужда да харчи пари за хапчета за главоболие, а по добре да ги даде на мен за роклички, че да не получавам грешни съобщения, но не възприема нещо -
Имах една колежка,която относно главоболието казваше:"Че то има ли,нещо в тази глава,за да боли!"
-
Колко мисли - на финала стана ясно..., то и мъжа е ясен...!!!
Ще кажете сега – „тая пък, не стига, че се хвали, че е руса, ами и мисли” -
... прати ми някое съобщенийце и на мен, ама не искам цветно... нещо черно на бели точки или бяло на черни точки... и никакви панделки да ми връзват мислите...
-
Ето какво ме мъчи вече три дни...А аз: мигрена,та мигрена....
-
Всъщност права си , Раде, нека не разлайваме тишината, защото всяка злоупотреба с нея отблъсква.
Тишина съм... -
Ани, мисля, че се заразих с музикалните поздрави!Само, че в духа на последните забрани, моля те, поздрави се с песента на В.Найденов "Тишина" и спи спокойно, миличка! Егати, изречението!
-
Дано, Раде, дано, че ще ни смъкнат кожата от данъци сцена да му построят. Всъщност моята не, щото аз покрай роклята си купих и фактор 50, от всякъде съм защитена, ама съм разтревожена все пак, защото мъжът ми ще потъне в дългове с моето пазаруване и все с главоболие ще си ходи. Мъж ми е все пак. Ей го, допива си ракийката и нещо пак... Отивам да режа салата и на денонощния за още ракия. Само това го спасява...
Аноним, неуморна съм, дъхът ми толкова завладяващ, че видят ли ме в МОЛ-а всички спират да дишат. И аз все съм на първа писта, даже и страшно се гордея с това, защото успях да си купя вчера последния бански на лалета.
Сетих се, ти обичаш музика нали?
Поздрав за теб:
https://www.youtube.com/watch?v=nINfIsyV6q0 -
Друго си е звездите да ти говорят. Пожелавам ти облачна нощ, че да си отдъхнеш.
-
Хахаха! Дано, казваш да не пропее! Пази Боже, Ани! Чудесно ме разсмя!
-
Руми, този Космос не дава щастие (чети внимателно), този праща съобщения. Представяш ли си да не бях ги получила и да не мога да си доставя удоволствието от пазаруването... Пък и коя жена не иска понякога мъжът и да е с главоболие, а не само с дистанционното в ръка?
Бети, ще се радваш ами! Ако знаеш какво преживях докато се сдобия с тази рокля, за обувките да не говорим. Трябваше да се преборя с цяла шайка , желаещи да ми отнемат най-съкровеното - удоволствието да съм първа в пазаруването. -
Виж ти... Ани!!!
Радвам ти се, съвсем искрено... на стила и на роклята с розови цветчета! -
А, спокойна съм тогава. Да ти кажа на ушенце, хич не обичам да гладя. Ако и това започна да правя, кога ще реализирам художествените си измислици...
-
Ха, Любов, ти смееш ли ми се или ми се удивляваш? Да не би да има измачкана дипла по роклята ми, а?
-
Дано има материал за продължение. Страхотен разказвач си!
Наздраве! -
То и аз съм възхитена от нея, Светле. Само да можеше да видиш как съм се накиприла в роклята с розови цветчета, обула съм си обувчиците с панделките и от време, понякога не съвсем навреме угасям монитора и се оглеждам в него. Красота ти казвам. Мъжът ми в монета е стигнал до аулин, дано не му трябва обезболяващи опиати.
Опс, получих съобщение, ей сега ще му сипя една ракийка, пък аз ще си направя и прическа. -
Прозата ти е великолепна, Ани! Възхитена съм.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Фреди, аз, нали? С тази рокля и тези обувчици - просто прекрасна!
Благодаря на всички, спрели се на страничката ми.