Този път ще го напусна – категорично съм решила.
Не казвам, че е лош човек – дори напротив, внимателен и щедър, обсипва ме с подаръци. То и за това не успях да го напусна миналия път, когато бях решила – изненада ме с палто от сребърна лисица, истински шедьовър. Така се зарадвах, че съвсем изключих какво му бях подготвила. Ама не беше и подходящ моментът след такъв мил подарък... Още повече, че не искам по никакъв начин да го нараня – може би просто аз не съм подходяща за точно такъв тип мъже. Идва ми прекалено сдържан, прекалено изряден, няма достатъчно емоция, страст няма.
Навремето имах голяма любов, мечтаех да споделя живота си именно с него. Нищо че беше женен, непрекъснато ме уверяваше, че е пред развод, и аз, патка влюбена, му вярвах сляпо. Нашите, като разбраха, направо побесняха.
Нямаше нужда да се хабят толкова – аз и без това вече бях наясно, че развод няма да има – жена му отново беше бременна. Така че, мъка не мъка, откъснах тази своя любов като болезнен трън от сърцето си ...