На вратата имаше бележка, че тази вечер курсът се отлага поради внезапен ангажимент на водещата. Извиняваха се за причиненото неудобство и обещаваха през следващата седмица да наваксат с часовете.
Изобщо не се замисли, все едно ѝ беше. Не че не ѝ беше приятно да го посещава, но и той беше част от семейния живот. Мъжът ѝ подари шевна машина и я записа с думите "Удава ти се, а и ще си работиш у дома и няма да имаме грижа за децата." Да, удаваше ѝ се, и докато бяха малки, с една стара електрическа руска машина с удоволствие им шиеше дрешки всякакви - и официални, и на принцеси, и балетни пачки. Вече и двете бяха ученички и други неща ги вълнуваха.
В последно време на два-три пъти подхвърли, че ще си потърси някаква работа на половин работен ден, за да може и да води и прибира децата. Тогава Макс ѝ подари машината.
Излезе на булеварда и се замисли. Не ѝ се прибираше. Искаше ѝ се да се наслади на малко безгрижие, което почти беше забравила какво означава. Повървя, пресече булеварда и се шму ...