MANIA (Мария)
18 11
25 ago 2011, 9:37

Глътки живот 

  Prosa » Otros
912 0 2
1 мин за четене

 

Капсулата на замиращата в мен искра се пропука и се излюпиха мисли отдавна немислени!

  Възкръснаха чувства, отдавна не искани.

Ти ме прегърна  и нашта истина, поведохме я в приключения  неписани.

  Спрях на пътя ти, когато ме хвана за ръка, пристъпих напред през ума ти до твойта мечта и чак до днес, когато времето изгуби измерението си без следа.

Отпиваме глътки Живот,  но в страховете си питаме - дали и защо! Обаче съдбата не иска да слуша брътвежи и да търпи дълго ненужни  палежи, които изгарят копнежи!

Целувам светлината, която отразяват очите ти, мисля за тази топлина, която в спомени обгръща дните ни.

Образът ти се прокрадна в белотата на утрото,  и малкото време, което открадна, беше само наше единствено!

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??