Сещате ли се за онези хора, които в продължение на години са стоели заключени в мазе в плен на някой изверг? Слава Богу, голяма рядкост са! Но от време на време телевизията ни шокира с освобождаването на такива пленници. Това, което се набива на очи, е липсата на пигмент. Тези нещастници, прекарали с години под земята, отдавна са забравили какво е слънце; кожата, косите, очите им не синтезират достатъчно меланин и те са бледи, белезникави чак, с прозрачни очи и светли коси.
Е, такова едно белезникаво същество държа под ключ у дома. Когато ме издебне (слава Богу, че се случва изключително рядко!), започва да разговаря с мен с метална учтивост: "Уважаема Госпожо!". Възприело е това обръщение, както и тона, от една лекарка в Родилното отделение, при която преди години имах нещастието да попадна. Тя смразяваше охкащите и виещите в Предродилното с думите: "Госпожо, тук да не е Зоологическа градина!". Да знаете само как млъкваха горките женички! Прехапваха устни и страдаха наум!
Не мога да кажа, че съзнателно се научих да говоря като нея. Може би докато и аз пъшках наум в Предродилното, това бледо същество изпълзя от някъде и се вмъкна в мен. Дали не през системата, с която ми вливаха лекарства?
От тогава няколко пъти се е появявало. Като вампир. Излиза и хапе наред. И докато се усетя, загризва сърцето ми.
Ето защо се опитвам да развия слуха си. За да мога да долавям онази метална учтивост, която звънва с инфразвукова честота в обръщението ми "Уважаема Госпожо!"
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
"Уважаема Госпожо!"-много Ви моля дръжте го под ключ и не му позволявайте даже и в къщата ви да се разхожда
Придържам се към:
Eia (Росица Танчева): и
poeta (Илко Илиев):
Поздравления!