Имало някога едно село, намиращо се в една не много далечна земя. То било разположено в красива равнина, през която минавала една от най-пълноводните реки. Тя напоявала полята и така жителите на селото се радвали всяка година на изобилна реколта. Самото селище било добре устроено, подредено и добре развито. По малките павирани улички се разполагали малки занаятчийски работилници, пекарни за хляб, сладкарски магазинчета и голяма библиотека, богата с много книги. Всички, които живели в това село, били щастливци. Радвали се на спокоен живот, в който не им липсвало нищо.
Те били много религиозни хора. Всеки ден благодарили на Бог за щедростта му към тях, за това, че напоявал земите им и ги радвал с хубава реколта. Свещеникът в селото всеки ден редял молитви пред олтара, прекланяйки се пред Божията милост към това село. За това жителите решили да сторят нещо, с което да почетат своя Спасител. Искали да покажат благодарността си към Него. Хрумнало им, че могат да сторят нещо с църквата, поне ...