ГОДЕЖ
Ще и́ каже: „Обичам те, както никога не съм обичал и както никога повече няма да обичам, но не мога да се оженя за теб. Прости ми! Не знам как ще живея без теб, но не искам да те лъжа и да храниш празни надежди. Казват, че времето лекува. Не вярвам.”
Седи в широк, удобен фотьойл. Наредили са масите пред заведението, направо на площадката пред бистрото. Приятно е. Слънцето прежуря, фонтанът изхвърля блестящи струи вода към небето, гълъби се къпят и пърхат с крила.
Тя е дванадесет години по-голяма от него. Но е най-прекрасното нещо в живота му. Неописуемо красива, добра, умна… Съвършена! Обича я от цялото си сърце. Но как да и́ предложи брак?! Дванадесет години е по-голяма от него! Може да му бъде майка! След двайсет години ще бъде…
Купил е годежен пръстен, но след всички размисли и най-вече увещанията на майка му и баща му, е решил да не я лъже повече и да и́ каже, че не може да се ожени за нея.
Няма да му казва, че е знаела; че продавачката в бижутерския магазин и́ е приятелка. Щ ...