Когато се роди Добчо Джуджето беше нормално дете. Някъде към третата година растежът му започна да забавя. Лекарите поставиха диагноза нанизъм и настъпиха тежки дни за семейството. Няколко месеца по-късно неговият баща изчезна и повече никога не се обади. С много трудности и лишения майка му – Елка успя да го отгледа. На ръст достигна близо метър и може да се каже, че с правилните черти на лицето беше симпатичен. Щом се появеше някъде, предизвикваше усмивки, а и той самият не спираше с шегите. Най-вече към себе си. “Аз никога не ходя в детската библиотека, защото след мене все оглеждат за Снежанка”. Това, което го отличаваше не беше само ръста, а голямото сърце, с което надминаваше другите хора.
Един ден след училище видя на улицата боядисано с боя в червено кученце. Без миг колебание свали колана от дънките, направи повод за Реди, както по-късно го нарече и се прибра вкъщи. Елка щом видя това, викна от врата:
- Добчо, сине, до кога ще ми водиш най-различни животинки у дома? Преди месе ...