Вие знаете кой е Лъжлив Съби, нали! И в наше село го има, сигурно и по други места… Помня го, дете бях тогава, а днес е вече стар, ама си е същият – образ и половина. Той да ви разправи някоя история, лъжа да е, така ще ги нагласи нещата, че да му повярвате. Горски беше и като такъв се пенсионира. Като деца що истории ни е разправял, след това детското ни въображение ги преработваше и по цяла нощ не съм мигвал понякога. По едно време хората от селото взеха да му викат да внимава какво ни разказва, да не ни плаши, защото историите бяха свързани все с дивия свят, сред който живееше. Дали защото беше бездетен, но много ни обичаше и ни забавляваше с неговите горски подвизи. Сега, макар и възрастен, а ние големи, като се видим някъде, почва пак със своите лакардии, ама вече ги донагласява като за пълнолетни.
Знаем, че лъже и пак го слушаме с интерес. Оня ден, седим с един мой приятел на кафенето, пием си следобедното кафе и пролетното слънце сгрява душите ни. Гледам, задава се Горския – Мил ...