ГОРЯЩА В ПЛАМЪЦИТЕ

    Закусих филии с маргарин и сирене поръсени с  червен пипер и горещ липов чай от пакетче, и реших да посетя мястото,където ходех всеки ден преди да потегля към клуба.НО ОБИКНОВЕНО ТАМ ВЛИЗАХ С НЕЩО ЗА ЧЕТЕНЕ ЗА ДА МИНАВА ВРЕМЕТО ПО БЪРЗО…Ето защо потърсих някоя интересна книга от секцията над спалнята където спяха синчето и жена ми,а аз спях на разгъваемия фотьойл-легло до тях,но всичките ги бях чел вече по няколко пъти.Погледнах на секцията отгоре и видях няколко тетрадки от миналия хх век ,да стоят затрупани под боксовите ръкавици на синчето и два чифта слушалки за компютър.Целите бяха потънали в прах.Взех едната от тях и прочетох надписа написан диагонално върху нея:”Горяща в пламъците”отворих я и се зачетох…На първата страница пишеше:

    “…Въпроси  за изпита по ТП…1.Принцип на ТЛГ предаване.ТЛГ кодове,видове и ТЛГ код ТЛГ-А СТ2М.Понятие за скорост на телеграфиране.2.Принц. на стар-стопн.корекция.Кориг.способн.на ТЛГ-А СТ2М…”Тук писаното свършваше и аз отворих следващата страница,където прочетох:

“Светло лъчезарната”(продължение) …:

   ”Гайа!Идвам при теб.-Ела-викна му девойката и махна с ръка.Земята се приближаваше стремително към него.Стигайки горните слоеве на атмосферата,той включи тягата и през тялото на звездолета се понесе тънък пронизващ звук.Мощните пламъци изтласкващи кораба със скоростта на светлината сега му помогнаха да стъпи здраво на четирите си лапи върху бавно застиващата лава,която се бе образувала под него след приземяването му в района на планината наречена от жителите на тази планета”Витоша”.Стъкления купол на звездолета се обагри в зелено.На отсрещната пясъчна дюна стоеше също такъв звездолет и неговия купол бе озарен от същата зелена светлина ,която придаваше на пясъка,който покриваше всичко наоколо приятно успокояващо очите излъчване.Люкът на току що приземилия се звездолет се отвори и от там се чу мелодия.Беше “Малка нощна музика”.От него във въздуха излетя Лъч,облечен в синия си аерокомбинезон.От другия звездолет към него вече летеше Гайа,облечена в светлия си аерокомбинезон преливащ с блясъка си в светлината на звездите огряващи тази пуста планета.Двамата се срещнаха във въздуха и заедно полетяха на изток.Слънцето вече изгряваше и хоризонтът пред тях гореше с ярко червени отблясъци.

-Лъч!-чу се в шлема на момъка.-Обърни се на ляво и виж!Това не са ли останки от град?

-Ще слезем да видим-искаш ли обърна се той към Гайя и двамата полетяха към това,което Гайя беше нарекла град.

  Приземиха се в една котловина близо до “града”,където се виждаха няколко едноетажни и една двуетажна сгради,разположени стъпаловидно.До тях имаше един хълм,който беше обрасъл с трева,но изглежда е бил предназначен за нещо,защото се виждаше черен вход със паднал до него люк.Наоколо бяха разхвърляни механизми и странни уреди.Правеха впечатление огромния брой железни предмети с формата на бластери със желязна ръкохватка,които бяха разхвърляни в кръг край сградите.До тях се търкаляха подобни на шлемове предмети стъклата на които бяха счупени.

-Какво ли е станало тук-обърна се Гайя към Лъч.

-Не знам-може би е изригнал вулкан или земетресение,а може и ядрен взрив.Но не виждам следи от нито една от изброените причини.Всичко като че ли е станало внезапно…На тласъци може би?...Не знам…

  Те продължиха пътя си и стигнаха до сграда,която имаше форма на буква”Г”. Влязоха вътре през отворения и разкъсан люк.На разбития под се търкаляше железен сандък със изобразени знаци по него…”БНА”,по нататък не се четеше.На едната му страна имаше колело,което Лъч успя да завърти макар и трудно.Капакът се отвори със скърцане и по пода се посипа ръжда при отварянето му.В сандъка имаше само няколко пожълтели от времето тетрадки.На кориците им имаше надписи на неизвестен за тях език.

-Гайя-опитай се да прочетеш какво пише там-обърна се Лъч към девойката.

-Ще се опитам отвърна му тя и насочи подвижния  обектив на джобния си компютър към първата тетрадка.В слушалките им се разнесе пукане и след малко те чуха:”Горяща в пламъците”-втора част…Трети декември 1984г.,14,14,25 сек.Понеделник.Пет часа самоподготовка.Това е програмата за следобед.Пиша това не защото се плаша ,а заради….”Гайа затвори книгата и погледна към Лъч :

-Прилича ми на дневник.

-Започни от начало -побутна я нетърпеливо Люк.Гайя кимна и разгърна дневника на първата му страница.В слушалките им се чу познатото пукане и те чуха:”Горяща в пламъците - първа част…”

“21 октомври-1984г.18.25часа. Целият взвод се е натъпкал до пръсване с кюфтета,салами,курабии,кекс,шоколадови бонбони,шербет,швепс,печени пилета,ябълки,круши,вафли…Сега е време за вечеря,но само при мисълта за храна,на всеки му се повдига.изглежда доста килограми от вечерята ще се хвърлят.Днес беше ден за свиждане и за тъпкане.Цял ден се ядеше.Къде ходиш,какво правиш-ядеш.Вървиш-ядеш.Стоиш-ядеш.Приказваш-ядеш.Така е и сега.Дъвченето продължава.Както са претоварени храносмилателните ни системи,довечера тоалетните,ще бъдат препълнени.Ще има работа за дневалните.Това личи и от факта,че днес се задръстваха вече и по коридора се чуваше от време на време:”Ох!Отпушиха се най-сетне!”И след малко:”Пак са запушили кенефите!Дявол да ги вземе тия хора!Какво я правят тази храна!Ядат и с...т!С...т и ядат?В строя пускат газове,така,че не може да се стои!Дяволска работа!”

18.50 часа.Шумна тълпа от войници.Чакаме да се строим за вечеря.В момента никой не изпитва глад.От учебния корпус се задава дежурният по школа.От далече командва:

-Школа!Мирно!

Всички утихваме.

-Има ли гладни?-обръща се дежурния по школа към нас.

-Съвсем не!-отвръщаме дружно ние.

-Ходихте ли горе в столовата?-продължава той.

-Съвсем не!-отвръщаме отново ние- смеейки се.

-Мъгли!Всички се връщате сега в столовата!Ясно ли е?!

-Тъй вярно!

Дежурния по школа ни оглежда усмихнат и изревава:

-Школа!Мирно!-След което неочаквано нарежда:-СВОБОДНИ СТЕ!

Всички хукваме сякаш в средата на строя е паднала бомба.Всеки тича радостен на някъде с мисълта,че няма да вечеря,защото просто няма място за вечерята,която е сервирана от дежурните горе в столовата.

Ех!…Всеки ден да беше така!..Дано да са по-чести тези дни и по-редки онези,в които ще трябва да залягаме с автомат и противогаз горе в блатото!...Утре сме понеделник!Двадесет и вторият ден от нашата служба в редовете на Българската Народна Армия!В четвъртък са учебните стрелби!Все още не знаем точно какво се прави при положение:”За стрелба!”по-точно знаем инструкциите,но не успявахме да изпълняваме в необходимата последователност командите и затова залягахме горе в блатото,което се намираше извън школата по посока Черни Връх.И как не!Все щеше да се намери някой,на когото или предпазителя не беше спуснат или зареждаше  автомата си в движение,а цевта на автомата му прави кръгообразни движения,което при пълен пълнител има опасност да порази наша жива сила и техника….ха-ха-ха…Това е!Изчезваме да гледаме предаването”По света и у нас”-В казармата гледането му е задължително.Има си специална ППС/политико просветна стая за целта/.Ако имаме късмет,ще гледаме и филма.За тетрадката знаем само четирима.Накрая ще прочетем всичко това и ще видим какви сме.Драгомиров,Петков,Панов/по късно научих че е бил братовчед на нашата известна гимнастичка Бианка Панова/и аз.това е.Край за сега.19.47 ч. 1984 г…”

Гайя отдръпна обектива на компютъра от листовете и погледна към Лъч.Той седеше замислен.

-Какво ти е?

Лъч приближи тетрадката към шлема си и промълви:

-Не знам!...Всичко е толкова странно…И познато… Много неща от предишния ми живот ми се губят…Кой съм?От къде съм?...

Гайя го изгледа:

-Нали именно заради това предприехме тази експедиция.За да открием от къде сме дошли?Ти си най възрастният на нашия кораб.Само на 450 тукашни години. ..

Лъч замислено огледа пожълтелите страници на тетрадката и я разлисти…На един от листовете и бяха изрисувани със синьо мастило множество пламъци ,в средата на които се виждаше око.То гледаше към него…

Край на първа част

Следва продължение