Автобусът спря пред мен. Сребрист, със син надпис - „Господарят на времето“. Вратата се отвори. Шофьорът, беловлас старец с тога на звезди ми кимна да се кача.
„Мамка му! Водката ми дойде в повече“ – помислих, качвайки се.
- Накъде? Напред или назад? – едва сега видях избелелите слепи очи на стареца.
- Можеш да караш на задна до вкъщи?!
- Имах предвид назад във времето. Или напред?
Разхилих се гръмогласно. После ми светна - един от номерата на Милчо! Направи милионите и сега се забавляваше да спретва номера на старите си приятели. Реших да играя.
- Назад. Карай на „Божурина поляна“, 21-и май 1988-а!
Старата къща на Милчо, съботата преди сватбата му. Денят, в който моята Елица се омъжи за него! Улицата тъмнееше като през соца. Копелето изпипваше детайлите. И звънеца беше махнал! Потропах. Вътре светна лампа. Показа се синът на Милчо, рошав, с дълга коса. Преди седмица беше късо подстриган.
- Чичо Кольо, кажи! Какво има? Нещо с Венци?! – беше притеснен.
Усетих как мравки пролазват по гър ...