1 мин за четене
- Мамо, защо не поканим някой да ни дойде на гости?
- Мамо, защо нямаш приятелка, с която да си ходите на гости?
- Мамо, не ти ли се играе, ама как така, наистина ли не ти се играе? – спомням си, че такива въпроси задавах на мама, когато бях на шест годинки. Обикновено тя беше винаги в кухнята, наведена над мивката, със запретени над лакти ръкави, все переше и изстискваше. Все мълчеше. А аз толкова много обичах гости, а те толкова рядко идваха – Кръстничка с поредния Кръстник, веднъж годишно, на Ивановден – тогава татко имаше имен ден, беше задължително най-много зает, винаги му се отваряше спешна работа, а гостите у нас го чакаха до късно. Мама все беше ядосана и после се караха.
- Гости, за какво са ми – отговаряше мама – да ми мачкат кокалите...
- Как така ти ги мачкат? – питам учудено, защото никой не мачкаше мама, а камо ли кокалите й да мачкат, не ми ставаше ясно как така се мачкат кокали, а е толкова хубаво и интересно, когато имахме гости.
- Ами, трябва да им шетам, да им отсто ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse