Скай знаеше. Знаеше какво е да си самотен. Знаеше, че светът е пълен с лицемери. Знаеше и онази прекрасна част от песен, чието име и изпълнител бе забравил „It's better to burn out than to fade away". И все пак избра бавно да тлее, вместо да гори. Забрави всички въображаеми приятели, забрави къде е сложил ключа за света си и се потопи (всъщност, направо се удави) в техния лицемерен свят, отряза дългата си коса, изхвърли албумите на любимите си групи и спря да облича черното палто, стигащо до земята. Спря да се нарича „Скай". Петър. Просто Петър.
Той забрави. Всичко. Но кой знае защо Нея не успя. Някога си представяше как един ден ще се срещнат.
Представяше си ноемврийски ден, подгизнал от ситен дъждец, къпещ последните гниещи листа. И нея. Представяше си как върви към него, черната й готическа рокля се развява, а вятърът си играе с пепеливо русата й идеално права коса, откривайки бледо, скулесто лице, приютило две огромни морско сини очи. После дъждът се засилва изведнъж.
- Здравей. - ...