Говорещият с Бог
Селото бе на десетина километра разстояние от Смолян. Сгушено между два рида, то имаше изцяло южно изложение. Източния рид бе по-нисък и слънцето през по-голяма част от годината радваше с топлата си длан ранобудните селяни. Радваше. Така беше преди много, много лета. Слънцето пак изгрява и залязва, но няма ги селяните. Сега селото има само един жител - едноръкия Йордан.
С него започва броенето, с него свършва. Това трябваше да е шега, която той
измисли, но никой от тези, които я бяха чули, не се засмя. Звучеше плашещо
- това е последния жител. Като апокалипсис...
Йордан не гледаше толкова мрачно на своето положение. Беше открил пречистващата магия на самотата. Имаше време и възможност да види истинското лице на природата, без шум на мотори, без мирис на изгорели газове, без обичайните сплетни и скудоумие на хората.
Но кой е Йордан? И как бе попаднал тук? Сам?!
Йордан бе роден тук, преди шестдесет и девет години. Беше сам, един на майка и баща. Семействата тук не бяха м ...