Стоях пред входа на болницата, подпряна на дървените патерици, които ми бяха дали, и гледах ужасено стълбището. Докато вървях по коридора на излизане, не срещнах особени проблеми при придвижването с патериците, но сега имах чувството, че ще падна и ще си счупя още нещо. Огледах се безпомощно наоколо. Имаше доста хора, но никой не гледаше към мен. След малко реших, че ще мога да се справя и сама. За моя радост стълбите бях добре почистени. Преместих патериците напред и ги подпрях на първото стъпало. Бавно заслизах надолу, като внимавах да не ударя босото си ходило в стълбите. Лекарят ми беше казал, че в никакъв случай не трябва да стъпвам на пострадалия крак. По едно време се олюлях, но успях някак си да запазя равновесие.
– Помогнете на това момиче! За малко щеше да падне по стълбите! – извика една прегърбена възрастна жена.
Минаващият покрай мен мъж направи крива физиономия и неохотно се приближи до мен. Аз му казах, че нямам нужда от помощ и продължих да се клатушкам надолу. След изв ...