Изгря и ми стопли сърцето, слънце мое. И го топлеше, топлеше, топлеше. Знойна жега. Не се трае вече. Първо сърцето хвана приятен загар, но после почна да се зачервява, да се бели, знаеш как боли, като изгориш. Знойна жега и никоя сянка не е достатъчна да те скрие, слънце мое. Изведнъж ти се скри зад един тъмен, потаен облак. Вече те нямаше и.... градушка. Тежки ледени късове повалиха сърцето ми. Изстудих се. Замръзнах без теб.... Бедствието трая няколко дълги минути и после ти пак дойде. Излезе иззад облака и огря всичко и пак почна да топлиш, топлиш, топлиш. Докато не ме изпепели.