ГРАЖДАНСКО ДЕЛО №…
Скеч от Генка Богданова
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Съдебна зала. Съдията и прокурорът са заели местата си. В единия ъгъл пред масата на съдията седи притеснен ИЩЕЦЪТ – възрастен мъж в селско облекло. В противоположната страна е седнал ОБВИНЯЕМИЯТ – друг по-млад мъж с бинтована глава, гипсирана и провесена на бинт дясна ръка и гипсиран до коляното крак. На стола до него е опряна патерица.
СЪДИЯТА:
Откривам гражданско дело № ХХ за нанесени морални и материални щети на ищеца Плачко Плачков от село Страдалово от обвиняемия Ташо Мераков. роден в с. Долно Уйно, живущ в град Бобошево.
Моля ищецът и обвиняемият да станат.
Ищецът става прав и стои с наведена глава. Обвиняемият се изправя с мъка, като се подпира с патерицата.
СЪДИЯТА:
Господин прокурор, моля представете обвинителния акт, съгласно чл. 63, ал. 2 НПК.
ПРОКУРОР:
Уважаеми господин съдия, предявен е иск, с правно основание чл ХХХ, ал.1 и 2 от НПК, от ищеца Плачко Плачков от село Страдалово и е образувано производство против ответника Ташо Мераков, жител на с. Долно Уйно, за нанесени сериозни морални и физически вреди, изразяващи се в уронване на мъжкото достойнство на ищеца, и като следствие на изживян силен стрес, получен инфаркт.
Ищецът претендира за парично обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в общ размер на 20,000 лв., заплащане на разноските по делото от обвиняемия и публично порицание на ответника.
Ответникът, редовно призован, се представлява сам и чрез писмени отговори и становища, оспорва иска на ищеца, като твърди, че е жертва на недоразумение и лош късмет, в следствие на което самият той е пострадал и физически, и морално.
СЪДИЯТА: Благодаря Ви, господин прокурор! (обръща се към ищеца)
Господин Плачков, разкажете какво се случи на 1 септември тази година и какви са причините за подадената жалба и последвалия граждански иск срещу ответника Ташо Мераков.
ИЩЕЦЪТ: (Върти притеснено каскета си в ръце и с наведени очи и леко заекващ притеснено разказва)
Ами то тоз резил не е много за разказване, ама щом трябва, срам-не срам ще разкажа. Онзи ден кравата ми се беше разгонила и нали вече си нямаме в селото бик за разплод, доведох я на тукашния бик. Ама то, нали е добитък, уж беше разгонена, пък от обед, че чак до икиндия бикът я обикаля, докато стане работата. Каталясах от умора, кръстът ми се схвана, докато държах кравата и помагах на бика, пък и много окъснях, затуй оставих добичето в двора на един авер от казармата и реших да пренощувам в апартамента на дъщерята.
Едвам се довлякох до там. Дъщерята много се изненада и гаче малко се притесни, ама ме посрещна и рече да ме сложи да спя на диванчето в кухнята. Ама като видя на какво дередже съм, съжали ме и ме настани в спалнята си за по-удобно.
Таман съм се успокоил и заспал,и засънувах страшен сън. На една ливада сме, аз държа кравата за рогата, а бикът с мътен от мерак поглед се е засилил към нея. Ама гадината му с гадина, като видя онова огромно чудо, измуча уплашено, събори ме и хукна като пощръкляла към гората. Бикът се спря изненадан, погледна след нея, а сетне, без да му мисли много, смени посоката и хукна право към мене… Направо си изкарах акъла, стиснах очи и се стреснах, плувнал в пот.
И точно тогава, преди още да съм се осеферил, в мрачовата някой се стовари отгоре ми, една ръка ме стисна (ще прощават госпожите в залата) за срамотиите и в същото време усетих дебели, лигави джуки да ме бацкат по устата. Още сънен и разтреперан от изживения на сън кошмар, скочих като ужилен и изревах на умряло. Ама наистина ви казвам – ревнах като на умряло, щото нещо ма преряза в гърдите, стегна ми сърцето като в менгеме и дъхът ми секна от болки. Нататък не помня, щото съм получил инфаркт и едва не умрях заради ей онзи маскара, дето ми налетя в леглото посред нощ като разгонен бик и едва не ме орезили на стари години.
Искам обезщетение и публично извинение през цялото село, не само заради уплахата и болките, които изтърпях, но и заради прякора, който ми лепнаха на село, като се разбра какво ми се е случило. Сега всички ми се смеят и ми викат „Такования Плачко”
СЪДИЯТА: (обръща се към ответника):
Какво ще кажете в своя защита, обвиняеми? Ищецът Ви обвинява в перверзия, нанесена обида на мъжкото му достойнство и предизвикан от Вашите среднощни „подвизи” в спалнята на дъщеря му масивен инфаркт.
ОТВЕТНИКЪТ:
Госпожо съдия, пледирам за невинност. Самият аз съм жертва на това недоразумение, както и личи от видимото ми състояние. Бях в командировка, но реших да се прибера по-рано и да изненадам приятно любовницата си (дъщерята на ей този караконджул).
СЪДИЯТА:
Моля, без обидни квалификации! Въздържайте емоциите си и се придържайте само към фактите, иначе ще Ви наложа глоба за непристойно поведение.
ОТВЕТНИКЪТ:
Извинявам се, господин съдия, но само на Вас и на г-н прокурора! Ама точно заради фактите сега съм в това положение. Факт е, че не звъннах предварително на гаджето си, но исках да я сюрпризирам, като ѝ подаря една гореща любовна нощ, преди да се прибера у дома си. Имах ключ, тя си живее сама и тъй като до този момент често ѝ гостувах, влязох спокойно в апартамента, разсъблякох се нетърпеливо и се вмъкнах, изгарящ от страст, под завивките на спалнята... Представете си колко стресиран бях аз, когато вместо топлото, меко тяло на любовницата си, набарах в тъмното онова кокалесто, противно и вмирисано на оборска тор старче и преди да се усетя, страстно впих устни в напуканите джуки на вонящата му на чесън уста, увенчана с бодлив мустак. На всичко отгоре изпод мен се разнесе такъв рев, че от страх и изненада се изтървах по малка нужда и паднах от леглото разтреперан от ужас и потрес. Ударих си главата на нещо и замаян от болката и объркан, изобщо не разбрах как съм скочил гол от терасата на третия етаж и съм се разпльокал като гнила круша на тротоара срещу нашия блок... точно срещу прозорците на най-голямата клюкарка в квартала. И не стига, че пет месеца брах душа в ортопедията, прикован с пирони и разпънат като Исус Христос на разни уреди; не стига, че онази гадна бабушкера – комшийката, ме видяла и повикала линейката, ами после разпространила новината светкавично из квартала. Разбира се, жена ми научи за извънбрачната ми връзка с дъщерята на този дъртак и за среднощния ни екшън и подаде молба за развод. И сякаш това ми беше малко, ами сега и по дела ме мъкне и цял чувал пари ми иска това противно старче. Апелирам, господин Съдия, ако има справедливост на този свят, отсъдете и кажете, виновен ли съм, или не?
СЪДИЯТА: Хм, сложен казус! Съдът се оттегля за заседание. Моля почитаемите зрители (в случая – читатели) да вземат участие в обсъждането на казуса в качеството си на съдебни заседатели и определяне на съдебното решение.
© Генка Богданова Todos los derechos reservados