– Хайде, отпусни се, остави работата, няма да избяга! – Ясен протегна ръка, погали я по лицето и се облегна назад, като разпъна широко двете си ръце върху облегалката на пейката. – Споко, ядове винаги ще има.
– Да де, но аз съм тази, която ще го отнесе, ако не успея да се оправя навреме с брошурите.
– Защо да не се оправиш? Добра си, ще стане. Пък и този твой клиент като не ти е донесъл навреме логото, което иска да му бъде поставено, ти какво си виновна?
– Иди го обяснявай на моята шефка!
– Само да си допия кафето и отивам.
– Стига! – разсмя се жената – Имай малко уважение към моите проблеми.
– Имам уважение към теб, не само към проблемите ти.
– Хайде сега, сладкодумник.
– Нима се съмняваш, Нели? Стой тук, сега ще ти го докажа.
Преди тя да успее да каже нещо мъжът скокна, мина между масите на кафенето, загуби се на отсрещния тротоар и след малко се върна с голям, напиращ към небето червен балон.
– Луд човек! – укори го Нели, но ù стана безкрайно приятно. – Знаеш ли от колко време не с ...