Границата
Целувката е, за да ни напомни, че сме разделени. Когато я усетя на бузата си,
на устните си, някъде по кожата си, разбирам, че не сме едно цяло. Целувката казва: „аз съм границата”.
Когато те прегръщам, усещам кожата ти отвъд себе си и знам, че не си моето тяло, моята мисъл, моята воля. Прегръдката казва: „аз съм границата”.
Когато изричам „обичам те”, си спомням, че го казвам на някого другиго, отвъд моето тяло, и че две чужди очи ме гледат. Словото казва: „аз съм границата”.
Когато обаче душите сънуват и в съня си се сливат като две кълбета от пламъци, огънят ми нашепва, че сме едно. Душите казват: „ние сме завършеност”.
© Адриана Василева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво е да я разгадае, когато е буден
-
Привет, Жабок! Каква чудесна дума: „сънебродник“, не се бях сещала за нея! Звучи по-красива и българска от „онейронавт“. За много хора сънят е измамен. За мен не е точно втора реалност, може би по-скоро добавена реалност, като виртуалната, само че истински случваща се (поне в подсъзнанието ни).
Смея да твърдя, че и аз съм сънебродница (звучи толкова поетично!). Иначе, предполагам си чувал умната фраза: „Животът е сън. Сънят е тайна“. Понякога е хубаво да си остане такава, а понякога някой я разгадава... ^_^ -
Странно състояние на духовно обичане и материално не обичане.
Защото истината е в съня, или може би не.
Винаги съм бил "сънебродник", но съм разбрал, че сънят е втора реалност за самотника.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
