Още със събуждането усещам как сърцето ми подскача развълнувано, кръвта нахлува рязко във вените ми - днес ще го видя! Кога започнах да живея заради този петък следобед? Кога целият смисъл да ставам сутрин се сведе до очакването на този ден, да мине още една минута, която да ме доближи до момента, в който ще го видя?...
В 13:30 трябва да изляза. Времето тече бавно, но вълнението е някак сладко, обещаващо - като да гледаш купа потопени в шоколад свежи ягоди точно преди да ги вкусиш.
Каквото и да правя, той е там някъде, в мислите ми, и излезе ли на повърхността, сърцето ми подскача като ужилено, но в сладка болка.
Той е малко над 30-годишен, висок, добре сложен, дори едър и силен; ходи изправен, с достойнство, но някак леко. Кожата му има светлокафеникавия цвят на изпечена глина, а косата му е тъмнокестенява, гъста, чуплива и дълга половин педя. Очите му ярко изпъкват на този фон - синьо-зелена, белезникава багра като гладката повърхност на огряно от утринното слънце езеро. Понякога ми ...