12 jun 2005, 22:00

Гривната 

  Prosa
1065 0 1
7 мин за четене
Тази история преди година разказа моя приятелка и разбира се й повярвах. Седмица по-късно тя изчезна, питам се много неща, сигурно няма да си отговоря, но нека ви разкажа какво чух в онази вечер.
* * *
Трябваше да намеря един човек, по служба. От известно време в редакцията получавахме интересни материали от него, после спря да праща. Вече беше предизвикал интереса ни, но телефона му се оказа от доста време изключен, а самият той живееше в най-скапаният квартал който можеш да си представиш. Все едно, трябваше да го намеря, но не съобразих онази вечер много неща. Първо, не трябваше да тръгвам сама. Ох, незнам. От друга страна, ако не бях тръгнала сама нямаше да изживея останалото. Освен това и диетата. Не съм ти разказвала за проблемите си с кръвната си захар. Понякога рязко ми пада. Нямам болен вид, нали, но ми се случват такива неща. Не обърнах внимание, а и времето. Този сняг изведнъж. Онази вечер имах чувството, че съм в Хималаите, а и не слезнах на онази спирка която трябваше. Посл ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??