12 мин за четене
Веруй Бога... Кой беше? И защо така му викаха? Сам си го направи. Винаги и всякогаш все една му беше приказката: Веруй Бога това, Веруй Бога онова... Веруй Бога... А не личеше толкова пък чак да е християнин и църковник. Беше... беше голям. Канара. Българин. Юнак. Левент. По-голям даже и от царя. И затова сигурно онзи го избра за началник на личната му стража. А може и просто заради мустака, че беше Веруй Бога с него прочуен. По цяло Българско. Никога не я разбрах тая гордост. Мустак, мустак, колко да е мустак?... Ще речеш не обикновени космарлаци, ами на златен овен руното. Толкова чак си го обичаше тоя пусти мустак и така го пазеше. Да е извит и пръчнал нагоре. Все повтаряше: „Веруй Бога, мъж без мустак не е мъж!...”. Ама... ама и на това му дойде краят.
За добро изгори си мустака, а с него още и чисто месо, и здрава кожа. Ковашко огнище огън подхвърлило и мало чираче вътре в огън останало. Самичко. Курбан да гори. Нямало кой да го отърве. Самичко било. Чираче, мило сираче. Без баща ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse