Първо да посоча, че историята е изключително банална и скучна, така че тези, които нямат време за губене, по-добре веднага да престанат да четат и да се заемат с някакво смислено занимание.
Но аз да си кажа. Вкъщи си имам една малка фурничка от тези българските с нагревател отгоре, които са подходящи най-вече за печене на сандвичи. Аз обаче я ползвам и за притопляне на манджи. Та майка ми беше правила шкембе чорба и аз си бях взел две порции да я опитам. Сипах чорбата в една метална войнишка чиния и я сложих да се топли, после се заех да подредя масата. По едно време реших да проверя дали чорбата се е стоплила и надникнах във фурната, която няма капак отпред, както може би се досещате. Мазнината отгоре цвърчеше, а нагревателят светеше с много приятен тъмнорозов цвят. Идилия. И докато се блещех в бълбукащата жълтеникава повърхност, се чу едно „пуффф”, присветна пламък и усетих как ме облизва мазен огнен език. Отскочих стреснато назад, после бързо извадих щепсела, за да изключа фурната и ...