Част втора
Стоях вцепенена. Над мен се рееше най-странната душа, която бях виждала. Преливаше от цветове, светеше, искреше като фойерверк. Приличаше на пеперуда. О, Творци! Това беше Душа – пеперуда! Никога не бях виждала подобна, но понякога дочувах в мислите на другите Сенки да се прокрадват неясни обяснения и догадки за редки души, които наричаха пеперуди. Смятаха ги за дефектни, защото по нищо не приличали на обикновените сиви души. Появявали се през триста години по три, но май всички бяха уловени и преработени, според твърденията. Явно не беше съвсем така. Какво ли още криеха Творците? Ясно я виждах, сякаш пърхаше с невидими крилца, толкова лека и ефирна. И тези цветове, които ме побъркваха с яркостта си! Не бях уплашена. Ние, Сенките, не изпитваме силни емоции. Всичко в нашия сив, монотонен свят е пресметнато и подредено. Няма излишество. Няма връзки, семейства, приятели. Всеки е сам. Всички сме заменими, защото не се различаваме. Когато някоя Сянка внезапно изчезне, се появява ...